Кана беше малко селце на около час пеша от Назарет, домът на Пресвета Богородица. Супрузите, обединени в брак там може би бяха роднини на нашата Богородица и това може поне отчасти да обясни нейното присъствие там и това на нашия Господ и Апостолите. Лесно можем да си представим достойнството и красотата, които трябва да са украсили този повод. Каква добродетел и скромност трябва да са характеризирали тази сватбена компания! Със сигурност благословиите от онзи ден и верните обещания, дадени тогава в присъствието на самия наш Господ, трябва да са издържали през целия живот на тази булчинска двойка, превръщайки дома им в обиталище на щастието и образец на домашно благочестие. Днес женените хора, ако биха били щастливи и спокойни, трябва да имитират духа на този празник в Кана, започвайки с благословията на Христос върху тях и живеейки живота си в съответствие с учението на Христовата църква.

I. Взаимни задължения на съпруга и съпругата

1. Съпругът и съпругата си дължат взаимно любов, тъй като бракът е по принцип съюз на сърце и обич. Качествата на тази любов са:
   (а) тя трябва да бъде истинска, т.е. изразена не само с думи, но и с дело;
  (б) тя трябва да бъде постоянна, т.е. не трябва да се намалява от времето или обстоятелствата, тъй като съпрузите се вземат взаимно за добро или за лошо, в богатство или в бедност, при болест и здраве и т.н;
  (в) тя трябва да бъде свръхестествена и духовна, т.е. трябва да има за цел вечното спасение и на двете страни, и не трябва да допуска нищо, което да пречи на тяхното освещаване.

2. Съпругът и съпругата трябва да бъдат верни в любовта и предаността си един към друг и трябва да избягват всичко, което може да предизвика разумно подозрение или ревност. Това задължение задължава едната страна, колкото и другата (l Кор. VII:4).

3. Съпругът и съпругата никога не трябва да забравят, че основната цел на брака е да имат деца.

4. Брачната двойка трябва да живее заедно в мир и хармония, защото всяка къща, разделена срещу себе си, пропада (Лука XI:17).

II. Задължения на съпруга

1. Съпругът трябва да обича жена си като партньор (Кол. Iii. 18) и да помни, че той заема в нейно отношение мястото на баща и брат.

2. Съпругът трябва да почита жена си, да й се доверява, да я третира като помощник, а не като робиня   (I Петър III:7).

3. Съпругът трябва да осигури достойна издръжка и защита на съпругата и семейството си според тяхното състояние.

4. Съпругът трябва да понася слабостите на жена си и да я коригира добронамерено, когато е необходимо.

5. Съпругът с думи и пример е длъжен да насърчава моралното и духовното благосъстояние на съпругата и семейството си.

III. Задължения на съпругата

1. Свети ап. Павел намалява задълженията на съпругата до три, които са свързани с това да се грижи за къщата и да бъде нежна и послушна към съпруга си (Тит II:5).

2. Основното задължение на съпругата е да се подчинява на съпруга си във всичко, което е разумно и не противоречи на Божия закон (Бит. III:16; Еф. V:22).

3. Съпругата трябва със своето трудолюбие и чистота, с бодростта и любезността си да се стреми да зарадва съпруга си у дома и в компанията си; тя трябва да намери удоволствието си в дома си, а не другаде.

4. Чрез благоразумното и икономично управление съпругата трябва да се стреми да използва по най-добрия начин доходите на съпруга си.

5. Задължение на съпругата е да обучава децата в благочестие и религия.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ

1. Съпрузите трябва да помнят, че тяхното лично освещаване и щастието на семейството им зависят от верното изпълнение на съответните задължения на съпруга и съпругата.

2. Тези задължения не могат да бъдат изпълнени:
(а), освен ако страните не се опитат да преодолеят или да удържат своите собствени грешки и недостатъци, докато упражняват търпимост един към друг;
(б) освен ако любовта им един към друг не е свръхестествена и духовна, а не чувствена.

3. За да изпълнят по-добре задълженията си, съпружеските двойки трябва да бъдат отдадени на молитва и да приемат редовно Тайнствата.