FSIPD

    Ситуацията в началото на 90-те години в Латвия е следната: Съветската атеистична идеология е възпитала няколко поколения хора, които нямат никаква християнска традиция и които виждат стойност изключително в материалното около себе си. Онези, които остават християни, често се отличават с голяма вярност и готовност да страдат за вярата си в Христос, но поради почти пълното отсъствие на религиозна литература и образование рядко бяха способни на богословски определения и философски тънкости. По време на пълната изолация, „желязната завеса“ отделя Католическата Църква в СССР от положителните съвременни процеси, но и я защитава от разрушителните процеси, протичащи на Запад. Реформите, започнати след Втория Ватикански събор, проникват изключително бавно в църковната среда в СССР.

    След разпадането на съветската система хората, получили свобода, от една страна, преживяха безпрецедентно религиозно пробуждане, а от друга, голяма надежда за „по-добър живот“. Широко отворените очи към Запада, неопитният ум на вярващите, предимно онези, които отидоха да учат на Запад, се сблъскаха с лавина от философски и богословски идеи, които съобщаваха, че е дошло време на промяна, че съществуващите религиозни форми са остарели, „закостеняли”, не отговаряха на съвременността, следователно богословието се нуждаеше от промяна.

    Благодарение на свещениците от Братството на Свети Пий X, които посещаваха Източна Европа на мисионерски пътувания, и особено благодарение на о. Жан-Марк Рюло, тогава професор в Международната семинария на FSSPX в Екон, Швейцария, се удаде възможност да се разбере истинската същност на съвременните процеси, протичащи в Църквата. Стана очевидно, че курсът на модернизация на Църквата, масово приет на Запад, не е неизбежно задължение, а точно обратното, ужасна сила, разрушителен процес, на който трябва да се противопоставим. Несъмнено бяха открити два пътя пред вярващите в латвийските гръкокатолически общности:

    Първият - пълен с компромиси, заменяйки църковната традиция с иновации; водещи до десакрализация на светата литургия и секуларизация на свещенството; отричане самото право на Христос на социално Царуване; стремеж да се превърне Църквата, която е Тялото на Христос, в „друг свят“, примирявайки католическата доктрина с либерални и неомодернистки идеи за опортюнизъм, субективизъм, иманентност, прогресивизъм и непрекъсната еволюция, фалшива концепция за „жива традиция“, която изкривява естеството, съдържанието, ролята и приложението на цялото Учителстване на Църквата;

  Вторият - несправедливо осмивани и клеветени, атакувани с голяма агресия, но безкомпромисни и вкоренени в отдаденост на Учението, което Църквата винаги и навсякъде изповядва; пътят на вярност към истинската литургична и мистична Жертва и Божествено поклонение; истинско и свято свещенство; пътят на борба за запазване на правоверието и съкровищата на доктриналното, морално и богослужебно предание, предадено ни от Светите събори и Отците на Църквата.

    От една страна, очевидното мнозинство от архиереи и „обновленци“, съвременни вярващи, сред които по някаква причина постоянно се чува за кризата на вярата и призванията, масовото изоставяне на монашеството и свещеническото служение и опустошените църкви, от друга - броят на традиционните вярващи непрекъснато се увеличава. Техните жизнени общности и големи католически семейства дават на Църквата нови призвания за монашество и свещеническо служение. Техните семинарии, училища, гимназии, институти се разрастват, утвърждавайки се в съкровищницата на Църковната Традиция.

   С дълбока благодарност към Бог, виждайки жизненоважната роля за Христовата църква на истинското апостолско служение на Братството на Свети Пий X, което е флагманът сред множеството в борбата за запазване на Традицията, вярващите и свещениците от латвийските гръкокатолически общности пожелаха да участват с него в борбата срещу разрушаващите Църквата болести. Сътрудничеството с Братството, започна през 1993 г., в единството на вярата, мирогледа и целите и започва да дава плодове.

    Виждайки лавинообразната протестантизация на Църквата, осъзнавайки, че тези процеси не могат да се отнасят само до Нейната латинска част, защото Църквата е един организъм и всички процеси, протичащи в едната част, се отразяват на цялото й съществуване, свещениците В. Свилст и В. Масан през 1997 г. се обръщат писмено до супериора на FSSPX монсеньор Бернард Фелле и молят Братството да допринесе за запазването на латинската традиция в Латвия. В отговор на обръщението, отците на Братството започнаха да посещават Латвия с по-голяма редовност, отслужвайки Мессата „на всичките времена“ и проповядвайки традиционните учения на Църквата в своите проповеди и лекции.

   Като цяло през годините (1993–2015) двама епископи и 30 свещеници от FSSPX посетиха Латвия и отслужиха службите на Тридентската месса, включително първия и втория помощник на Братството о. Ф. Шмидбергер, о. Н. Пфлугер, о. А. Нели; 9 йеромонаха и 12 религиозни поклонници на католическата традиция. Освен това дойдоха семинаристи и вярващи, които умишлено посещаваха верните в Латвия, или докато преминаваха през тази страна, използвайки възможността да участват в традиционно поклонение. 

    До 2003 г. на територията на Латвия вече са регистрирани четири гръко-католически общини: в Рига (1992), в Даугавпилс (1992), в Резекне (1996) и в Лудза (2003). Тези общини са обединени в Протопресвитерията (Деканат) на католиците от византийския обред, създадена през 1998 г. от Рижския митрополит, архиепископ Янис Пуджац (Указ № 20 от 21.03.).

    През 2017 г. български свещеник и дякон се обръщат с писмо до еп. Фелле да бъдат приети в общение с FSSPX. През м. март 2018 г. двамата са приети от FSIPD и се явяват първата мисия на традиционалисти-гръко-католици в България. Богослуженията са по византийски обряд и се извършват на църковно-славянски език по Tипика, издаден в Львов през 1899 г. от отец Iсидор Дольницький.