Митове за Индулгенциите

      Мит 1. Придобивайки индулгенции, можете да се откупите от ада.

 

    Това разпространено заблуждение, което често се използва от антикатолически коментатори, разчита на невежеството както на католици, така и на некатолици. Но това обвинение е неоснователно. Тъй като индулгенциите освобождават само от временни наказания, те не могат да спасят човек от вечното наказание - адът. Веднъж попаднали в ада, никакво количество индулгенции няма да ви спаси. Единственият начин да избегнем ада е да се обърнем към Божията милост, докато човек е още жив. След като човек умре, се решава неговата вечна съдба (Евр. 9:27).

​

     Мит 2. Възможно е да придобиете индулгенции за още неизвършени грехове.

​

   Църквата винаги е учила, че индулгенциите не се отнасят за грехове, които все още не са извършени. Американската "Католическа енциклопедия" отбелязва: „[Индулгенцията] не е разрешение за грях и не е прошка за бъдещ грях; нито едното, нито другото не може да бъде дадено от никаква власт.

​

    Мит 3. Чрез закупуване на индулгенция можете да „купите опрощаването“.
   

   Определението за индулгенция приема, че опрощаването вече е получено: „Индулгенцията е изкуплението пред Бога на временно наказание за грехове, за които вината вече е опростена“ (Indulgentarium Doctrina, стр. 1). Индулгенциите нямат нищо общо с опрощаването на греховете. Те се отнасят само до наказанията, които продължават след опрощаването.

​

     Мит 4. Индулгенциите са измислени, за да подобрят финансовото състояние на Църквата.

 

    Индулгенциите се появяват в резултат на размишления върху тайнството на помирението. Това е начин за съкращаване на покаянието, предписан от дисциплината на тайнството и се е използвал стотици години преди да възникнат паричните проблеми.

​

     Мит 5. Индулгенцията съкращава престоя в чистилището с определен брой дни.

​

  Броят на дните, които едновременно се приписват на индулгенциите, означават продължителността на периода на покаяние, който човек трябва да премине на земята. Католическата църква не твърди, че знае нещо за продължителността на престоя в чистилището, особено в случая на всеки отделен човек.

​

    Мит 6. Индулгенцията може да се закупи

 

   Съборът в Трент извършва забележителна реформа на практиката за даване на индулгенции и, във връзка с предишни злоупотреби, „през 1567 г. папа Пий V забранява всякакво предоставяне на индулгенции, включително плащането на каквато и да е цена или други финансови транзакции“ (Американска "Католическа енциклопедия"). Този акт доказва сериозността на отношението на Църквата към премахването на злоупотребите с индулгенциите.

​

    Мит 7. Ранните индулгенции можеха да се закупят.

 

   Никога не е било възможно да си „купим“ индулгенция. Паричният скандал около индулгенциите, който дава извинение на Мартин Лутер за своята ерес, се отнася до благотворителни индулгенции, чието придобиване е трябвало, по повод получаването им, да се дари милостиня на някой благотворителен фонд или организация. Никога не е имало директна продажба на индулгенции. Американската "Католическа енциклопедия" казва: "Не е трудно да се разбере как точно са се появили злоупотребите. Естествено, сред добрите дела, които са условие за придобиване на индулгенции, благотворителността не може да не заеме видно място. Парите за Бог или за бедните са похвално дело и ако това е направено с правилните намерения, тогава, разбира се, те няма да останат без награда."

​

​

​

ПАПА ЛЪВ X

Декрет "Cum postquam"

 

27 ноември 1518 г.

​

     След като Лутер излага тезите си за индулгенциите във Витенберг, папа Лъв X, обръщайки се към кардинал Каетан, неговият легат в Германия, изяснява истинското учение. Той признава, че на практика са допуснати грешки и че някои проповедници разпространяват неточни мнения. Но той потвърждава, че индулгенциите се основават на авторитета на Църквата да опрощава греховете в Тайнството на покаянието и отделя вината или греха от временното наказание за този грях. В посланието от 30 април 1519 г. се уточнява, че в Cum postquam той е искал да даде „истинско определение“ на авторитета на римския понтиф по въпроса за индулгенциите.

​

   За да не може в бъдеще никой да се оправдава, че не познава учението на Римската църква за индулгенциите и тяхната ефективност, нито да се оправдава под предлог за невежество, нито да прибягва до неоснователни протести, а за да може да убедим тези хора, че са виновни в очевидни лъжи, и да ги съдим справедливо, сметнахме за свой дълг да уведомим с тези послания това, което учи Римската църква, която другите трябва да следват като своя Майка.

​

   Римският понтиф, наследникът на Петър, пазителят на ключовете и наместникът на Исус Христос на земята благодарение на притежаването си на ключовете, които отварят портите към Небесното царство, освобождавайки вярващите от препятствия, т.е. вина и наказание за извършване на грехове; от вина - чрез Тайнството Изповед, от временно наказание, заслужено от Божията справедливост, чрез индулгенции, което се дава на Църквата - Римският понтиф, по разумни причини, може да даде на верните, обединени от връзките на милостта с членовете на Христовото Тяло, които живеят в този живот или са в чистилището, индулгенции, получени от изобилието на заслугите на Христос и светиите. Когато по силата на своя Апостолски авторитет той дава индулгенция както на живите, така и на мъртвите, той, както е обичайно, преподава съкровището на заслугите на Исус Христос и светиите, давайки индулгенцията чрез прошка или застъпничество. Ето защо всички онези, живи или мъртви, които наистина са получили индулгенция, се освобождават от наказанието, заслужено от Божествената справедливост, в зависимост от дадената и придобита индулгенция.

 

    С този указ заявяваме, че така всеки трябва да разсъждава и да проповядва, в противен случай ще бъде отлъчен от Църквата latae sententiae (без присъда).

​

Из книгата: "Християнско вероучение": догматически текстове Учительства Церкви (III — ХХ вв.)

​

​