Izhe im heiligen Vater unseres Josaphat, Erzbischof von Polotsk

ПАПА ПИЙ XI

 

Ecclesiam Dei

 

За св. Йосафат

​

     Достопочтени Наши братя, Патриарси, Примаси, Архиепископи, Епископи и други ординарии, в мир и общение с Апостолския престол.

​

    1. Божията църква уреди чудодейния акт на Божественото Провидение, така че в пълнотата на времето Тя да се превърне в огромно семейство, обхващащо цялото човечество. Както всички знаят, Църквата притежава - и това е един от видимите знаци, отпечатани в нея от Бог - това всеобщо единство. Христос, нашият Господ, не само повери на Своите апостоли - и само на тях - мисията, която той получи от Отца, казвайки: „Всяка власт Ми беше дадена на небето и на земята. Идете и научете всички народи". 1 Той също така пожела колегията на апостолите да има безупречно единство, единство, основано на силни двойни връзки, от които вътрешните връзки са връзките на - единна вяра и любов, които „бяха изляти в сърцата ни от Святия Дух 2; другите са - външни, връзката на властта на един от апостолите над останалите, защото Той е поверил на Петър първенството сред апостолите, правейки го вечен принцип и видима основа на единството на Църквата. Завършвайки земния си живот, той се обърна към апостолите със силни думи, убеждавайки ги в крайната необходимост на това единство. 3 В последната си трогателна молитва Той помоли Отца за това единство и молитвата Му беше чута: „и беше чут за Свое благоговение“.4

​

    2. Църквата се е родила в единство и е прераснала в „едно тяло“, живеещо, одухотворено от една душа, Главата на която е „Христос, от Когото цялото тяло е съставено и съчетано“ 5. Видимата глава на това тяло, следвайки разсъжденията на Св. Павел, е този, който замества Христос тук на земята - Римският Понтиф. В него като наследник на Св. Петър, думите на Христос са изпълнени завинаги: „на този камък ще съградя Църквата Си“ 6. А папата, който в продължение на векове изпълняваше задълженията, поверени на Петър, не спира да утвърждава, когато е необходимо, братята си по вяра и да пасе овцете и агнетата на Господното стадо.

​

    3. Нито една от прерогативите на Църквата не е била подложена на толкова ожесточени атаки от страна на „врага” като това единство на управление, чрез което „единството на духа” се запазва в „съюз на мира” 7. Вярно е, че врагът никога не е надделявал и никога няма да надделее над Църквата. Той обаче успя да откъсне от пазвата ѝ много от Нейните деца, а в други случаи - и цели народи. Много пъти тези тежки загуби бяха причинени от войни, които разделяха нациите, въвеждането на закони, враждебни на интересите на религията и добродетелта, и необузданата любов към преходните богатства на този свят.

​

    4. Най-голямото и най-прискръбното отстъпничество беше отделянето на гърците от единството на Вселенската църква. Лионският и Флорентинският събори даваха надежда това отстъпничество да бъде излекувано; но надеждата беше илюзорна. Разколът е подновен и продължава и до днес, причинявайки огромна вреда на душите. Тази голяма схизма отхвърли Вярата и заблуди и източните славяни, въпреки че трябва да се признае, че те останаха в общение с Църквата по-дълго от много от съседите си. Добре известно е, че те поддържат връзки от един или друг вид с Апостолския престол, дори след разкола на Михаил Керуларий - отношения, впоследствие, въпреки факта, че са били прекъснати от нашествията на татаро-монголите, подновени и продължени до метежното упорство на своите владетели.

​

    5. От своя страна Римските понтифици също прибягвали до всички средства, с които разполагали, за да върнат тези народи към единството на Църквата. Някои папи дори са направили спасението на източните славяни една от най-важните цели на техния понтификат. Така например, Григорий VII, по молба на сина на княза, който случайно се намирал в Рим, изпратил милостиво писмо 8, съдържащо сърдечни пожелания и всяко небесно благословение до своя баща, до княза на Киев - „Дмитрий, царят на русите, и царицата, съпругата му" - по повод началото на тяхното царуване. Хонорий III изпратил легатите си в град Новогрудек, а Григорий IX повторил това милостиво дело. Скоро Инокентий IV изпраща своя легат, мъж с благороден и силен нрав, Джовани ди Плано-Карпини, един от най-известните францисканци по това време. Добрите резултати от такива любящи грижи от страна на Нашите Предшественици започнаха да се проявяват през 1250 г., когато хармонията и единството бяха възстановени между двете страни. В чест на това събитие папският легат, абат Опиционе, от името и по поръчението на самия папа, с цялата си тържественост коронясал принц Даниил Романович. Впоследствие, в съответствие с почитаните традиции и древни обичаи на източните славяни, Исидор, митрополит на Киев и Москва, кардинал на Свещената Римска Църква, обеща от името на своите сънародници и говорейки на техния език, да запази свещеното и неприкосновено Католическо единство в общение със Светия престол.

​

     6. Този възстановен по този начин съюз с Киев продължава дълги години. Политическите сътресения в началото на 16 век отново доведоха до срив в отношенията. За щастие обаче през 1595 г. се извършва тяхното възстановяване, а през следващата година, чрез усилията на Киевския митрополит и други рутенски епископи, Брестският договор тържествено провъзгласява единството. Климент VIII приема тези епископи с дълбока любов, която изразява в конституцията „Magnus Dominus“, където моли всички вярващи да благодарят на Бог, „който винаги мисли за света и иска всички хора да бъдат спасени и да дойдат при познанието на вярата."

​

   7. За да може това единство и хармония да бъдат запазени завинаги, Бог в Своето ненадминато провидение ги освети, така да се каже, с печата на святостта и мъченичеството. Голямата чест да бъдеш едновременно светец и мъченик принадлежи на Йосафат, архиепископ на Полоцк, от източнославянския обред, на когото с право се гледа като на слава и укрепване на източните славяни. Без съмнение би било трудно да се намери друг такъв човек, който толкова да възвеличи своя народ или да направи повече за неговото вечно благо от това, от неговия пастир и апостол. Това е особено засвидетелствано от факта, че той е пролял собствената си кръв, за да запази единството на Светата Църква.

​

    8. По повод наближаващата тривековна годишнина от славното му мъченичество, за нас е голямо удоволствие да Ви призовем отново в памет на името на този герой, за когото нашият Господ, отговаря на молитвите на много от своите пламенни деца, „събудете в Църквата Своя дух, който изпълни благословения мъченик и епископ Йосафат, който положи своя живот за овцете си“ 9. Тъй като усърдието за единството на Църквата нараства сред вярващите, нараства и делото, на което е принадлежало толкова голямо място в сърцето му, докато дойде времето, когато обещанието на Христос и желанието на всички Негови светии бъде изпълнено, и ще има „едно стадо и един Пастир“ 10.

​

9. Нашият светец е роден от родители-схизматици, но е бил кръстен по валиден начин и е получил името Йоан. От ранна възраст живее в святост. Въпреки че великолепието на славянската литургия много го е впечатлило, той винаги е търсил в нея преди всичко истината и славата на Бога. Следователно, а не поради убеждаване с аргументи, като дете той се обръща към общението с Вселенската, тоест Католическата църква. Той винаги се е смятал за член на тази църква поради действителното кръщение, което е получил. Той бързо осъзнава, че завръщането в Католическата църква на онези, които следват източнославянския обред и монасите-василияни, ще допринесат много за делото на единството. За тази цел през 1604 г. той се присъединява към монасите от Св. Василий и сменя името си, наричайки се не Йоан, а Йосафат. В монашеството той се отдава с тяло и душа на упражняването на всяка добродетел, особено на добродетелите на милостта и покаянието. По това време той показа наистина необикновена любов към Кръста, любов, която научил като дете, непрекъснато размишлявайки за разпнатия Исус.

​

10. Киевският митрополит Йосиф Велямин Руцки, който е бил и архимандрит на този манастир, казва, че Йосафат „скоро постигна такъв успех в монашеския живот, че можеше да стане наставник на останалите монаси“. Почти веднага след ръкополагането си Йосафат е избран за архимандрит, ръководител на манастира. Управлявайки общността, той се стреми не толкова да пази и защитава от посегателства земните блага, принадлежащи на манастира и прилежащата към него църква, но и като установява, че тези свети места са почти изоставени от вярващите, направил всичко възможно, така че християнските хора да ги посещават по-често. В същото време, грижейки се в сърцето си за обединението на сънародниците си с Престола на Петър, той търси аргументи, които биха помогнали да се осигури този съюз. Поради тази причина той изучава предимно богослужебни книги, използвани на изток, дори от схизматици, в съответствие с правилата, определени от Светите Отци на Църквата.

​

11. Така, след като се подготвил правилно, той започва твърдо, но с доброта, да защитава делото за възстановяване на единството. Успехът му е незабавен, до такава степен, че дори противниците му присъждат титлата „завоевател на душата“. И наистина, броят на душите, върнати към единството на Паството на Исус Христос, във всички слоеве на обществото - сред селяни, търговци, благородници, префекти и управители на провинции - беше чудотворен - за това свидетелстват Соколински от Полоцк, Тишкевич от Новогрудок и Мелечко от Смоленск. След назначаването си за епископ на Полоцк той значително разширява полето на своето апостолство - апостолство, което не може да не доведе до изключителни резултати благодарение на примера на живот в неограничено целомъдрие, бедност и пестеливост, в съчетание с такова щедро великодушие към немощите на бедните, заради които дори е достигнал това да заложи собствения си омофор, за да помогне на техните нужди.

​

12. Нашият светец обаче винаги се придържал стриктно към границите на религиозния труд, като никога не се намесвал в политиката, въпреки факта, че неведнъж бил искрено молен да се присъедини към една или друга страна. Като свети епископ той ревностно се стреми, както в своите писания, така и в проповедите си винаги да разкрива истината на хората. В допълнение към проповядването той публикува редица томове на обикновен език по теми като първенството на Петър, кръщението на Св. Владимир, апология на християнското единство; катехизис, следвал метода на Св. Петър Канисия; и много други подобни произведения. Освен това той също се занимавал с насърчаване както на белите, така и на черните духовници да ценят по-високо своето свещеничество. Благодарение на тяхното ревностно и искрено сътрудничество, което самият той подтикнал, той успял да гарантира, че хората, след като са получили инструкции в християнското учение и са възпитани чрез проповядване на Божието слово по начин, адаптиран към личните нужди на всеки от тях, често пристъпвали към тайнствата и изпълнявали задълженията си в светата литургия и следователно те самите се присъединили към този начин на живот, който все повече и повече отговарял на тяхната вяра. Така, след като успял преди всичко в широкото разпространение на Божия дух, Св. Йосафат създал благоприятни условия за труд в името на християнското единство, на което той посветил живота си. Той допринася за каузата на обединението и дори посвещението повече от всичко друго със своето мъченичество, в края на живота си, който среща с радост и възхитително великодушие.

​

13. Той бил убеден, че го очаква мъченичество, и често говорел за възможността за подобно събитие. В една от известните си проповеди той изразява желанието си за мъченичество; той горещо се молеше на Бог за мъченичество, сякаш това беше специално благословен дар за него. Няколко дни преди смъртта си, очаквайки, че срещу него се планират конспирации, той казал: „Господи, покажи ми милост, нека пролея кръвта си за единството на Църквата и в името на подчинението на Светия престол“. В неделя, 13 ноември 1623 г., желанието му се сбъдва. Заобиколен от врагове, търсещи апостола на единството, той пристъпва напред с усмивка и радост и приема съдбата си. По примера на своя Господ и Учител той ги моли да не навредят на домашните му и след това се предава в техните ръце. Бил е нападнат и убит по най-варварския начин. Въпреки раните си, до последния си дъх, той не спира да се моли на Бог за прошка за убийците си.

​

14. Всъщност велики бяха плодовете на това славно мъченичество, особено сред рутенските епископи, които знаеха как да извлекат от смъртта му жив пример за твърдост и смелост, което те самите потвърдиха два месеца по-късно в писмо, изпратено до Свещената конгрегация за разпространение на вярата: „Също така и ние сме готови, както вече направи един от нас, да принесем кръвта си за католическата религия“. В резултат на това мъченичество, почти веднага след него, голям брой хора, включително убийците на самия светец, се връщат в лоното на единството с Христовата Църква.

​

15. Кръвта на свети Йосафат днес, триста години по-късно, е специална гаранция за мир, печат на единството. Ние го наричаме специален залог в съвремието, защото нещастните славянски провинции, разкъсани от всякакви вълнения и бунтове, са изцапани с кръв, пролята в ужасните и нечовешки войни в наши дни. Наистина ни се струва, че чуваме гласа на тази кръв, „говорещ по-добре от този на Авел“ 11, сякаш виждаме нашия мъченик да се обръща към своите братя славяни и да им вика с думите на Исус: „Овцете останаха без пастир. Съжалявам народа."... Наистина състоянието им е траурно, страданията им са ужасни! Уви, колко голям е броят на прогонените от родната им земя, какво ужасно клане, каква голяма загуба на души! Разглеждайки сега бедствията, сполетели славяните, несъмнено надхвърлящи онези, за които нашият светец скърбеше по своето време, за Нас е изключително трудно да сдържаме сълзите, които се изливат от бащиното Ни сърце.

​

16. За да направим всичко възможно, за да облекчим това бреме на скръбта, Ние побързахме да им помогнем, мислейки само за това как най-добре да окажем помощ на нуждаещите се, вдъхновени от нечовешките чувства и без да правим разлика между хората в неравностойно положение , с изключение на това, че на първо място трябва да се обърнем и да помогнем на тези, които се нуждаят от помощ повече от другите. Нашата задача беше силно затруднена от липсата на средства и ние не можахме да направим всичко, което искахме. Бяхме безсилни пред непрестанните обиди, нанасяни върху истината и добродетелта, пред откритото презрение към всяко религиозно чувство и мнение, преди преследването - на други места кърваво - на християнския народ и неговите епископи и свещеници.

​

17. Още по-приятно за Нас е, с оглед на всички тези злини, тържественото честване на юбилея на този славен пастир на славяните. Това ни дава благоприятна възможност да покажем на всички източни славяни бащинските чувства, които ни вдъхновяват, както и да им посочим връщането към всеобщото [икуменическо] единство на Светата Църква като източник на всички възможни блага.

​

18. Искрено приканваме схизматиците да се присъединят към Нас в това единство на Църквата, а също така желаем всички вярващи, следвайки учението и пътищата на Св. Йосафат да се опитат, всеки - доколкото е възможно, да си сътрудничи с Нас, за да постигне тази цел. Нека всички също така осъзнаят, че дискусиите или други изкуствени средства не са толкова благоприятни за единството, както примера за свят живот и добри дела, особено тези, предписани от милостта към нашите братя славяни и всички останали хора от Изтока. Това е и мисълта на Св. апостол Павел, който пише: „Имайте някои мисли, имайте една и съща любов, бъдете единодушни и единомислени; не правете нищо от амбиция или суета, а от смирение, гледайте един на друг като на превъзхождащи себе си. Не само се грижете един за друг, но и за всички други." 12

​

19. За постигането на тази цел е необходимо, от една страна, източните схизматици да отхвърлят древните си предразсъдъци и наистина да търсят знания за истинския живот на Църквата, без да приписват на Римската църква недостатъците на отделни лица - недостатъци, които Тя е първата, която осъжда и се опитва да поправи; но също така се изисква латинците от своя страна да се стремят към по-добро и задълбочено разбиране на историята и обичаите на Изтока. Благодарение на сърдечното осъзнаване на тези обстоятелства апостолството на Св. Йосафат се увенчава с успех.

​

20. Именно придобиването на тази цел ни подтикна да допринесем, доколкото можем, за просперитета на Папския ориенталски институт, основан от наскоро починалия ни предшественик Бенедикт XV. Убедени сме, че справедливата оценка на хората и в същото време този праведен дух на добра воля, който, обединен с любовта на Христос, не може да не донесе голяма полза, с Божията помощ на каузата за религиозно единство.

​

21. Изпълнен с милост, всеки човек ще изпита в себе си това, което апостолът е учил с вдъхновение: „Няма разлика между евреин и елин, защото един е Господ за всички, богат за всички, които Го призовават“. 13 И, което е много по-важно, ако хората добросъвестно се подчиняват на учението на същия апостол, те не само ще отхвърлят предразсъдъците си, но и ще преодолеят празните подозрения един към друг, своята хитрост и омраза, с една дума, цялата враждебност, която е толкова в противоречие с духа на християнската любов, че разделя народите. Чуйте какво казва св. апостол Павел: „Не говорете лъжи един за друг, след като съблякохте ветхия човек с делата му, облякохте нов, който се обновява в познанието по образа на Този, който го е създал, където няма елин, няма евреин, няма обрязване или необрязване, варварин, скит, роб, свободник, но всичко и във всичко е Христос“. 14

​

22. Ако започнем по този начин, примирявайки хората и народите помежду си, тогава ще се докоснем до единството на Църквата, защото всички, които са се отделили от Нея, ще се върнат в нейното лоно, независимо от причините, които са ги движили. Истинската реализация на това единство няма да бъде постигната с човешки усилия, а само с добротата на Бог, който е „безпристрастен“ 15 и „не направи разлика между нас и тях“ 16. В такъв съюз всички народи, без разлика на раса, език или литургия, ще имат равни права, тъй като тези литургии винаги са били неизменно и религиозно зачитани и съхранявани от Римската църква. Тя заповяда да се използват и се украси с тях, сякаш със скъпоценни покровци, сякаш „царица в позлатени дрехи, облечена в разнообразие“ 17.

​

23. Тъй като общуването на всички хора на земята във всеобщо единство е преди всичко плод на Господните трудове и следователно може да бъде постигнато само с Божията помощ, нека прибягваме с всички грижи към молитвата, следвайки както учението, така и примерът на св. Йосафат, който в апостолството си на единство разчитал преди всичко на силата на молитвата.

​

24. Под негово ръководство и покровителство нека се отдадем по специален начин на почитането на тайнството Евхаристия, знака и основната причина за единство, тайната на вярата, която според тяхното вярване е позволила на източните славяни, които ревностно запазиха вярата си, дори когато бяха отделени от Римската църква и любовта към нея, за да избегнат примките на най-лошата ерес. Следователно можем да се надяваме и на плодовете, за които Светата Църква се моли с пълна увереност в честването на това царско тайнство, че „Бог ще ни даде милостиво даровете на единство и мир, представени по тайнствен начин под формата на приношение на хляб и вино." 18 Да, обединени, латинците и източните молят за тази милост в тази свята жертва на Божията литургия: източните - „молейки се на нашия Господ за единството на всички“, латинците - молейки се на същия Христос, нашия Господ, който „гледайки вярата на Своята Църква, Той милостиво ѝ даде мир и единство в съответствие с Неговата Свята Воля“.

​

25. Друга връзка, служеща на нашето единство с източните славяни, е тяхната наистина необикновена преданост към Пресвета Богородица. Тази любов към Мария едновременно ги отрязва от множеството еретици и ги приближава до нас. Нашият светец също се открояваше с предаността си към Пресвета Богородица и с детска увереност разчиташе на Нейното покровителство в своите трудове в името на единството. Свикнал да почита с особена любов, както е прието сред източните, малка икона на Пресвета Богородица - изображение, което също е много почитано от монасите-василияни и верните на от всички обряди, тук, в Рим, в Църквата на Св. Сергий и Вакх почитани под прозвището „Царица на пасищата“. Затова нека започнем да се молим на Нея, нашата любима Майка, така че Тя да насочи стъпките на нашите братя разколници към пасищата на спасението, към онези пасища, където Петър, вечно живеещ в своите приемници, Викарий на вечния Пастир, храни и напътства агънцата и овцете от Христовото стадо.

​

26. В заключение, нека се обърнем към всички небесни светии и да поискаме тяхното застъпничество, за да ни бъде дадена тази голяма милост. По-специално, нека прибегнем до онези от тях, които някога са били почитани от Ориента за любов и святост и които са почитани и до днес поради факта, че хората се отнасят към тях с преданост и благоговение. От тях нека първи да се обърнем към Св. Йосафат, тъй като по време на живота си той е бил най-силният войн в името на единството, и затова сега, пред Бога, нека защити и подкрепи същата свята цел. По същия начин се молим на него, като произнасяме смирените думи на нашия предшественик, безсмъртния спомен за Пий IX: „Нека Бог направи така, че кръвта ти, о, св. Йосафате, пролята от теб за Христовата църква, да бъде печат на съединението с Апостолския престол, съюз, за ​​който ти винаги си страдал и за когото денем и нощем горещо се молеше на Бог Вседобрия и Всемогъщия. За да стане един ден това възможно, ние искрено желаем да Ви имаме като постоянен застъпник пред Бог и Небесното Войнство."

​

    Като залог за божествена милост и като свидетелство за Нашата добра воля, ние с цялата си любов даваме апостолското благословение на вас, почтени братя, вашето духовенство и вашия народ.

​

Дадено в Рим, от Св. Петър, на 12 ноември, през 1923 г., Нашият втори понтификат.

​

1. Мф. 28:18-19.

2. Рим. 5:5.

3. ср. Ин. 17:11, 21-22

4. Евр. 5:7.

5. Еф. 4:15-16.

6. Мф. 16:18.

7. Еф. 4:3.

8. Migne, Pat. Lat. col. 425, т. 148, кн. посл. 2, письмо 74.

9. Служба св. Иосафату.

10. Ин. 10:16.

11. Евр. 12:24.

12. Флп. 2:2-4.

13. Рим. 10:12.

14. Кол. 3:9-11.

15. Деян. 10:34.

16. Деян. 15:9.

17. Пс. 44:10. (ц. слв. — Предстá цари́ца одеснýю тебé, въ ри́захъ позлащéн­ныхъ одѣ́яна и преиспещрéнна).

18. Тайната молитва из мессата на Тържеството Тело Христово.