Св. свщмчк. Бертолд, епископ Ливонски
Сведенията за свещеномъченик Бертолд (Шулте) не са многобройни, известно е, че той произхожда от семейство министериали (рицари), които са живяли в Северна Германия близо до град Щаде (днешна Долна Саксония) и е бил абат на цистерцианския манастир в Локум (Долна Саксония). През 1188 г., от името на Римската курия, той поема работата по посредничеството в конфликта между архиепископа на Бремен и неговите клирици. Това показва, че той е бил известен в Рим и в същото време говори за неговите миротворчески способности. През 1190-те, заедно с Мейнард, първият ливонски епископ, е мисионер в Ливония. През 1196 г., след смъртта на епископ Мейнард, архиепископ Хартвиг Бременски ръкополага св. Бертолд за епископ на Ливония. Само под натиска на архиепископа той се съгласява да приеме епископското достойнство.
След ръкополагането епископ Бертолд идва в Икшкел и напомня на ливите, че е дошъл по тяхно искане. Първоначално бил добре приет, но по време на освещаването на гробището Сали (първото християнско гробище в Ливония, споменато в исторически източници), възниква конфликт. Причините за този конфликт не са напълно ясни, но може би епископът не е позволил на езичниците да извършват своите ритуали по време на освещаването на гробището. Тогава езичниците решават да го убият.
Епископът бил принуден да се върне в Саксония, където информира архиепископа и папата за ситуацията в Ливония. Папа Селестин III призовава пилигримите да отидат в Ливония (булата не е запазена), за да защитят Църквата. През 1197/1198 г. епископът посещава Саксония и Вестфалия, за да събира поклонници.
През 1198 г. Бертолд и поклонниците (кръстоносци) пристигат в Ливония. Преговорите с езичниците не довеждат до нищо и епископът се връща в Рижското селище (мястото на Рига). Там пристига и Ливонската армия. Сключено е примирие, но поради предателството на ливите, които убиват няколко поклонници, отишли за храна, битката започва. Тя се е състояла на рижския хълм (хълм Кубе), приблизително на територията на сегашната Еспланада, и изглежда е била много кратка. Рицарите тръгват в атака, ливите започват да бягат. Епископ Бертолд не можел да се справи с коня си и бил отнесен от него в редиците на езичниците. Невъоръженият и сивокос старец бил заловен от двама ливи, а третият, на име Имаут, го намушкал с копие в гърба. Тълпа езичници го разкъсала. Така епископ Бертолд става първият мъченик на латвийска земя, напоявайки с кръвта си онези Евангелски семена, засадени от епископ Мейнард, и които бъдещият епископ Алберт ще подхрани.
Веднага след смъртта си епископ Бертолд е почитан като мъченик в своя цистерциански орден и в Ливония. През 1226 г., когато папският легат Джулиермо посещава Ливония, той за пръв път отива в Икшкеле, за да почете мощите на първите двама епископи - Изповедник Мейнард и мъченик Бертолд. По-късно мощите им са пренесени в Рижската куполна катедрала, където намират своето упокоение.
Свети свещеномучениче Бертолде, моли Бога о нас!
